Хоризонтът е болен,
а Луната - ревнива.
Тишината неволно
става хладна и сива.
Във зелени тополи
споменът се люлее.
Някой някого моли
и го пита къде е.
Полудяла реката
неприлично се смее.
И заспиват житата.
Вятърът пак им пее.
Твойте устни си тръгват.
Кожата ми изстива.
Хоризонтът е вдлъбнат,
а Луната - ревнива.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
