IceMoon (Виктория Минева)
44 397
Jun 27, 2006, 5:25 PM

ххххх 

  Poetry
814 0 3
Докосва вятъра и нашепва думите,
които иска да чуе всеки любим,
поддържащи огъня, спомена незабравим,
но тъжно превръщащи пламъка в пепел...

Гледа града и празните улици,
покрити с прах, създаващ дима..
Дори и гората угнетена мълчи,
изгубила някъде там мечтите си..

Красива тъга отразява реката
от слънцето, изгаряща в парата,
убиваща всеки грам живинка,
неподвижен е даже и ритъма..

Изгаря от горещината и задуха
и последната капка на нежността,
изсушаваща надеждната сълза,
живяла вечно в илюзорната визия...

Сухо, но ветровито плаче времето,
неспиращо тумора във всяка душа
на болка, разкъсваща в дълбочина..
Носталгия по несъществуваща красота..

27.06.2006 г.


© Виктория Минева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??