Feb 7, 2022, 8:18 AM

Хиляда сезона любов

  Poetry
714 0 3

Обичай ме, такава, многолика,
през бури, и пожари и порои,
защото вътре в мен бушува скрито,
едно момиче с хиляди сезони.

Напролет съм красива като цвете,
цъфтя в короните и горските поляни,
пеперуда съм, летя със ветровете,
не ме гони - не можеш да ме хванеш.

През лятото съм огън и градушка,
вода и бряг, и слънце да те топли,
но в безопасност си само на сушата,
защото моретата в мен са дълбоки.

На есен съм такава, многоцветна,
рисувам с цветовете на дъгата,
рея се с птичия полет в небето
и танцувам последния валс на листата.

През зимата съм ледено студена,
белотата ми прелива със снежинките,
но никога не ще ти бъде хладно с мене,
защото с най-горещата любов обичам те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...