Feb 7, 2022, 8:18 AM

Хиляда сезона любов

  Poetry
710 0 3

Обичай ме, такава, многолика,
през бури, и пожари и порои,
защото вътре в мен бушува скрито,
едно момиче с хиляди сезони.

Напролет съм красива като цвете,
цъфтя в короните и горските поляни,
пеперуда съм, летя със ветровете,
не ме гони - не можеш да ме хванеш.

През лятото съм огън и градушка,
вода и бряг, и слънце да те топли,
но в безопасност си само на сушата,
защото моретата в мен са дълбоки.

На есен съм такава, многоцветна,
рисувам с цветовете на дъгата,
рея се с птичия полет в небето
и танцувам последния валс на листата.

През зимата съм ледено студена,
белотата ми прелива със снежинките,
но никога не ще ти бъде хладно с мене,
защото с най-горещата любов обичам те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...