Nov 5, 2004, 6:14 PM

хиляди въпроси

  Poetry
1.7K 0 0
Какво ли с мене ти направи?
Защо се влюбих в твоя адски чар?
Защо за устните ти тъй съм жадна?
Защо ли дните ми без тебе са кошмар?

Защо обичам всяка твоя грешка
и всеки недостатък сив?
Защо те гледам с поглед онемяла
и искам винаги да си със мен?

Защо на тези хиляди въпроси търся отговор?
Защо безмълвна пак е любовта?
Защо до сега не съм обичала,
но и защо сега обичам само теб?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...