Feb 13, 2010, 11:17 AM

Химия, не съдба

  Poetry
662 0 0

http://www.youtube.com/watch?v=xxyYhhz-lp0

 Снимки... Загнездени, вградени, по рождение.
Превръщат образа ти в иконостас
и чакат пред теб да се прекръствам с вълнение.
Атеист. Отдавна знаеш каква съм аз.

Не те разбрах. Себе си също не разбрах.
А мразя да бленувам за привидения.
Но не умрях, за тебе не умрях.
А вродено ми е да търся възкресение.

И снимки... Още си загнезден,
а толкова се борих да те изтръгна.
Химична експлозия, а не знак звезден.
Ти си единственият, който разби сърцето ми, без в тебе да съм влюбена.

12.02.2010
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...