Тръгнал през гората сам
кривоглед хипопотам.
Срещнал в горския базар
слона - мил приятел стар.
- Хей, колега, що така
крачиш с някаква тъга?
- Сякаш чувам странен звук,
казват ми да дойда тук,
а пък нещо тегли ме напук
да отивам все натам.
Извод: глупав съм
хипопотам!
© Ая Цонева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
) Страхотно е!