Хисар

Poetry » Landscape

1.5K 0 0

Помнят ли те онази белота?

Аз помня -

тих вопъл на лято с прозрачни мъгли,

на спомен угаснал в моите очи.

Аз помня -

стената с ронливата кал

и тежкия камък, навяващ печал

за някоя битка на римския цар,

тук, дето днес лежи бели Хисар.

Да ме гледа хладно белият мрамор на градска чешма.

Да ме следва жадно летният задух на крайградски блата.

Помнят ли те още белия път през гората?

Помнят ли те горещите пари в чешмата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0