Eдна потопена във влага
орхидея
със раззинала паст
да погълне
невинното насекомо,
неприлично уханна
(не на цвят,
а на дива страст),
а пък как се извива
насаме
и когато е тъмно!
Само корените ù пречат
да полети,
само спомените -
да помълчи
във мига съвкупление.
Всяка минала страст
е оставила
в нея следи
и боли, как боли,
да се слива със някой
и да знае,
че той
би желал
да си тръгне
от нея!
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
