Хляб и поет
ХЛЯБ И ПОЕТ
Ще отхапе от тази Луна...
Ей така, от двата ѝ рога.
Къшей хляб му е нужен сега.
Просто хляб. Нищо друго, за Бога!
Чуй, небесна чаровнице, стига
го пронизва със поглед намръщен!
Ти не виждаш ли как дечурлигата
пред огнището чакат насъщния...
Утре... Светлото утре не идва...
То е гладно. По-гладно от днес...
Ставаш кръгла, навярно си сита.
... Той завижда на дворния пес.
Пълна купичка, кокал и стряха...
И, разбира се, онзи синджир,
дето връзва духа за стомаха,
та се влачат до гроб на буксир...
... Пак се взира във тази Луна –
светла муза, сребриста „погача“.
И му идва наум не една
мръсна дума, преди да заплаче.
© Алина Стоянова All rights reserved.
