Хляб наш насъщен
Толкова хляб е заченат под женските пръсти,
че се научих любов как да вграждам в тестото.
Но пред икона на Девата първо се кръстя,
тихо наричам и после пресявам брашното.
Правя си кладенче винаги точно в средата,
нов берекет пожелавам, маята ми шупва.
Като във транс го замесвам, покривам тавата,
то се надига, месала памучен избутва.
Втората среща с ръцете е кълн от надежда,
ласкав е допирът, майчина святата грижа.
За благослов и целувка с респект се навеждам,
устните тиха молитва прошепват за ближния.
Фурната вече е топла, достигнала градус.
Сякаш в пещта на сърцето си чудото слагам.
Цялата къща ухае на дом и на радост,
хлябът набухва и формата пълни. Тогава,
вече готов, го изваждам на масата. Диша!
Галя го с мокра ръка и отново завивам.
Баба ми казваше, а и във книгите пише,
че на спокойствие трябва след туй да почива.
Дядо ми никога с нож не го режеше. Помня,
„нивата“ щом е обходил, че чупи за всички.
Топваше залъка в шарена сол, после ронеше
в шепата своя трохички за малките птички.
Знам, че желае с хляба, в душата замесен,
гладните в целия свят да нахрани жената.
Слънчева щедрост има и в моята песен –
къшей подавам на всеки човек по земята.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радва ме посещението ти и разкошният коментар, Краси! Поезия има навсякъде, но това ти си го знаеш! Нека прелива от творческа възбуда денят ти, мила!👍💖
-
"Топваше залъка в шарена сол, после ронеше
в шепата своя трохички за малките птички." - и аз имам подобни спомени..а и сега често го правим. Поетична рецепта за хляб. -
Благодаря ти, Тони! Може би стихотворението е така истинско и въздействащо, защото при всяко месене на хляб преминавам през тези мисли и душевни изживявания.
-
Много хубаво като емоция, съдържание и форма!
-
Ти нахрани мен с твоя разкошен коментар, Ели! Все едно ми подаде къшей от твоя топъл и ухаещ хляб! Сърдечно ти благодаря, миличка!
-
Къшей хляб от душа за всеки! Хляб, пълен със спомени и носталгия! И прекрасен стих за всички! Благодаря ти, Мария!
-
Латинче, прощавай, че съм пропуснала да отговоря на коментара ти! Докато съм пишела си се включила и ти. И козунаци обичам да правя - свещения сладък Великденски хляб! Нашето поколение си ги знае тези неща. Хубава вечер ти желая, мила!
-
Щастлива съм, че си тук, Светулче!💖
Благодаря за светещите от признание думи!💋 -
Свещенодействаш, Мария! Поздравления!
-
Златни ѝ ръце на жена ти, Гош, радвам се, че си случил на добро момиче и сръчна домакиня! Заслужава стиховете, които ѝ посвещаваш твоята мила съпруга! Живи ви да сте здрави и домът ви да ухае на разбирателство и обич!👍😍
-
"че се научих любов как да вграждам в тестото.
...
къшей подавам на всеки човек по земята." -
А аз гледах майка си как меси, лека ѝ пръст... Дъщеря ми пък гледа мен и така всяка жена трябва да предава това умение на поколението след нея.
Прегръщам те, Дейна!💖 -
Ех, какви спомени ми донесе този стих...
В неделя ще помоля жената да направи питка, страхотно и се удава, както и въобще кулинарията , абе, късметлия съм 😊
Поздравявам те 🌹 -
Като бях малка, обичах да гледам баба как меси хляб на село, в нощвите. Помня, че имаше и огрибка. Имам такъв стих за нея. Аз също обичам да меся тесто, наистина има нещо специално в това.
-
Хлябът заслужава да се отнасяме към него с преклонение, въпреки, че съвременните диети нацяло го игнорират. А за мен всяка жена трябва да умее да замеси един самун в дома си, иначе каква домакиня ще бъде тя!
Благодаря ти, Дейна! 🥰 -
Някаква магия, свещенодействие е месенето на хляб.
Много красиво, човешки и топло си предала това чувство в стиха си, Мария.
Хареса ми! Поздрави! -
Слънчево щедър е и твоят коментар, Доре! Нека само добрини те намират!💖
-
Да, красив стих за хляба! "Слънчева щедрост "...
-
Дани, много мил коментар, благодаря ти сърдечно!💖
-
Благодаря за красивия стих, Мария! Втъкала си душата си в него! 💖
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
