Двоичен свят - едно и нула,
до нано пътят е скъсен,
мисъл в Терасвят се щура
и лудва с Гигаскорост в мен.
И робско, робото- , безмерно
и Космос, и ядра ора
и тъй съм усремен химерно,
че нямам време да се спра.
Едва за страничката лична
си крадвам мигче за игра.
Любов на крак е синтетична.
И все ме гложди - Докога?
© toti All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
