Двоичен свят - едно и нула,
до нано пътят е скъсен,
мисъл в Терасвят се щура
и лудва с Гигаскорост в мен.
И робско, робото- , безмерно
и Космос, и ядра ора
и тъй съм усремен химерно,
че нямам време да се спра.
Едва за страничката лична
си крадвам мигче за игра.
Любов на крак е синтетична.
И все ме гложди - Докога?
© toti All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
