Двоичен свят - едно и нула,
до нано пътят е скъсен,
мисъл в Терасвят се щура
и лудва с Гигаскорост в мен.
И робско, робото- , безмерно
и Космос, и ядра ора
и тъй съм усремен химерно,
че нямам време да се спра.
Едва за страничката лична
си крадвам мигче за игра.
Любов на крак е синтетична.
И все ме гложди - Докога?
© toti All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
