Oct 21, 2021, 6:58 PM

Хората

819 2 3

Говорят хората,

какви реално били хората,

колко лоши били хората,

как без ни едно съжаление,

лъжели,

мамели,

накърнявали,

грабели,

разрушавали по пътя си

всичко що докоснат,

злорадствали,

уморявали,

че правели немислимото дори

за да получат това, което искат.

 

Колко плашещи до смърт били те -

хората,

че са способни да затворят друг

в железен кафез,

че дори и в златен ковчег

ако се наложи.

 

Говорят хората,

колко нищожни били хората.

Как мразели,

презирали,

наранявали,

макар и без реална причина

семейство,

свой близък,

свой приятел,

и колко болна е

тяхната представа за света изобщо.

 

Изопачени умове

коментират други болни умове.

 

Говорят хората,

че човек ли си - си прецакан.

И няма нищо такова като Съдба,

което да опровергае, че не е така.

 

Никой не получава това,

което е заслужил.

 

И колко да са лоши хората?

Колкото теб,

колкото мен,

колкото всеки друг!?

 

И колко да са болни хората?

Колкото теб,

колкото мен,

колкото всеки един!?

 

Хората мразят хората,

които имат теория за хората.

 

 

20.10.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Сенилга, Миночка, че се отбихте при мен. Радвам се, че ви е харесало.
    Да, това е човешката природа - именно това я прави толкова ужасяваща.
  • Много истинско, точно и мъдро, но такава е породата - Човек!
  • люди...у них есть есть крайние позиции во всём

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...