21.10.2021 г., 18:58

Хората

812 2 3

Говорят хората,

какви реално били хората,

колко лоши били хората,

как без ни едно съжаление,

лъжели,

мамели,

накърнявали,

грабели,

разрушавали по пътя си

всичко що докоснат,

злорадствали,

уморявали,

че правели немислимото дори

за да получат това, което искат.

 

Колко плашещи до смърт били те -

хората,

че са способни да затворят друг

в железен кафез,

че дори и в златен ковчег

ако се наложи.

 

Говорят хората,

колко нищожни били хората.

Как мразели,

презирали,

наранявали,

макар и без реална причина

семейство,

свой близък,

свой приятел,

и колко болна е

тяхната представа за света изобщо.

 

Изопачени умове

коментират други болни умове.

 

Говорят хората,

че човек ли си - си прецакан.

И няма нищо такова като Съдба,

което да опровергае, че не е така.

 

Никой не получава това,

което е заслужил.

 

И колко да са лоши хората?

Колкото теб,

колкото мен,

колкото всеки друг!?

 

И колко да са болни хората?

Колкото теб,

колкото мен,

колкото всеки един!?

 

Хората мразят хората,

които имат теория за хората.

 

 

20.10.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Сенилга, Миночка, че се отбихте при мен. Радвам се, че ви е харесало.
    Да, това е човешката природа - именно това я прави толкова ужасяваща.
  • Много истинско, точно и мъдро, но такава е породата - Човек!
  • люди...у них есть есть крайние позиции во всём

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...