21.10.2021 г., 18:58

Хората

815 2 3

Говорят хората,

какви реално били хората,

колко лоши били хората,

как без ни едно съжаление,

лъжели,

мамели,

накърнявали,

грабели,

разрушавали по пътя си

всичко що докоснат,

злорадствали,

уморявали,

че правели немислимото дори

за да получат това, което искат.

 

Колко плашещи до смърт били те -

хората,

че са способни да затворят друг

в железен кафез,

че дори и в златен ковчег

ако се наложи.

 

Говорят хората,

колко нищожни били хората.

Как мразели,

презирали,

наранявали,

макар и без реална причина

семейство,

свой близък,

свой приятел,

и колко болна е

тяхната представа за света изобщо.

 

Изопачени умове

коментират други болни умове.

 

Говорят хората,

че човек ли си - си прецакан.

И няма нищо такова като Съдба,

което да опровергае, че не е така.

 

Никой не получава това,

което е заслужил.

 

И колко да са лоши хората?

Колкото теб,

колкото мен,

колкото всеки друг!?

 

И колко да са болни хората?

Колкото теб,

колкото мен,

колкото всеки един!?

 

Хората мразят хората,

които имат теория за хората.

 

 

20.10.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Сенилга, Миночка, че се отбихте при мен. Радвам се, че ви е харесало.
    Да, това е човешката природа - именно това я прави толкова ужасяваща.
  • Много истинско, точно и мъдро, но такава е породата - Човек!
  • люди...у них есть есть крайние позиции во всём

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...