Hоса си Трифон вече не отрязва...
Родино, уж си наша, а си ничия,
съдбата ти в съня ми загорчава –
отблясъци, от минало величие
и в прашни книги, пожълтели – слава.
Лицето ти, обветрено, отрудено,
вдовишка мъка – тя ти е отплата.
Далече са децата ти - прокудени,
домът им – с некролози на вртата.
И по селата тихо гаснат свещите,
по гро̀бовете расне паламида.
И руините, зъбят се, насреща ти,
и старите последни ще си идат.
А младите празнуват ден – за влюбени,
а ти загръщаш сухата си пазва.
Оплакал мъжеството си, изгубено,
носа си Трифон вече не отрязва...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки път, като наближат тези измислени празници, Гени и ми става едно - ни да го опишеш, ни да го премълчиш...
-
Браво, Наде, това е тъжната истина за Родината ни.
-
"Езикът е извор на недоразумения" от "Малкият принц"
-
Благодаря ви! П.П. Калине, но не си срамувал, като мен. Абсолютно непознат за мен човек, получи: Благоевград , Ви! Исках да напиша: Благодаря, Ви!
-
Хе-хе, Наде! Исках да напиша "Много болно... ", но гадния текстови редактор си го е превел по своему, без да го видя! Още веднъж - поздравления!
-
Настръхнах докато четох!
-
Тъжно е,когато мъжеството на миналото се алкохолизира и после се прави на влюбения Валентин...
-
Ден на пазара е.
Хареса ми - и болка, и сила, и дух!
Плюс поезия. -
Много долно! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
