Hося в мене Човешкото...
Хич не спи лошотията
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.
Из калта разни грешници,
си загубват галошите.
В църквата палят свещници
и добрите и лошите.
И изгубих се в кишата,
все са зими сезоните.
Дявол, ако опишете,
паднал ангел в каноните.
И преплитат се дните ми
и разплитат се нощите.
Ангел бял съм в мечтите ми,
а наяве – от лошите.
И библейски кодирано,
в правотата на грешките,
като дявол гримирано,
нося в мене Човешкото...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
