Jun 14, 2019, 12:32 PM

Hося в мене Човешкото... 

  Poetry » Phylosophy
622 14 14

Хич не спи лошотията
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.

 

Из калта разни грешници,
си загубват галошите.
В църквата палят свещници
и добрите и лошите.

 

И изгубих се в кишата,
все са зими сезоните.
Дявол, ако опишете,
паднал ангел в каноните.

 

И преплитат се дните ми
и разплитат се нощите.
Ангел бял съм в мечтите ми,
а наяве – от лошите.

 

И библейски кодирано,
в правотата на грешките,
като дявол гримирано,
нося в мене Човешкото...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??