Хотел за надеждата
На какво се надяваме?
Проектокъщи, замъци, пари...
Като къртици се надбягваме
през дългите тунели.
Слепци.
Днес малко по-добре от вчера е
и въпросителната утрешна лежи,
успокоена в панера,
където хвърляме мечтите си-
нарязани филии.
Утре ще е същото
с различна дата,
по-близо до спасение
или по-далече от
лъжите на душите ни.
Гласовете в главата спират да говорят,
щом надеждата си събере парцалите.
Едва ли за дълго отсъствие готви се.
След време пак ще сме заедно,
делейки хотелската стая.
Един ден тя умря.
Странно.
Нали умираше последна.
Погледнах в огледалото.
Бележка имаше за таксата поредна.
2003г.
© Ниела Вон All rights reserved.
Хареса ми!!! Поздрави!
