Hов свят – надве-натри направен
Продайте ми я, де, продайте,
на мен, що нямам и петак
реалността на свят разхайтен,
наивно ще я купя. Пак.
Вземете ми я, де, вземете,
едничка ми е в този свят
дъгата – сън е многоцветен,
те – откачалките не спят.
Сънуват много и наяве,
проплакват... С думи ги теша.
нов свят – надве-натри направен,
градя им в своята душа.
Навярно малко нескопосан,
от сламчици, любов и кал...
От думи що в душата нося,
от ноти, изгрев засиял,
от свилени треви сред мрака,
от топъл дъх на юлска нощ...
Елате, с обич там ви чака,
безсребърник – без пукнат грош...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
