Храм
Метален звън на църковни камбани,
пурпурен дъх в тежки гърди,
тъжни очи в сълзи обляни,
олтар на мрачните дни.
Тънки свещи запалени,
каменни тъмни стени,
мраморни плочи окаляни,
черни нощи и дни...
© Велин All rights reserved.
Метален звън на църковни камбани,
пурпурен дъх в тежки гърди,
тъжни очи в сълзи обляни,
олтар на мрачните дни.
Тънки свещи запалени,
каменни тъмни стени,
мраморни плочи окаляни,
черни нощи и дни...
© Велин All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...