Jun 22, 2006, 3:52 PM

Храм “Свети Николай”, джаз и джинове

  Poetry
1.6K 0 3
Храм “Свети Николай”, джаз и джинове

... И рибите изплуваха на плажа
с бутилки кислород, подводни очила и шнорхели
тъй, дет`се вика – в пълно бойно снаряжение

Когато братята рибари позоваха ги
не се замислиха, се юрнаха на пясъка
и вместо рая на водата, водораслите
избраха хората, слънцата и машините

Ах, морето, ах, морето
дебели немски задници, усамотени влюбени

...

Стъпалата
на храма “Свети Николай”, около 2 и половина
зная, а и ти също го знаеш – не са
най-подходящото място за стриптийз

Но гладки, хлъзгави – те водят ни нанякъде
а пък нощта е топла и луната – пълна
каквото и да означава това
в метафоричен смисъл

...

- Свалете си пижамата, госпожице,
ръкава – първо левия, да,
после – десния
сега и сутиена, и жартиерите
по-бавно, и като на кино

- Ама не мога повече, бе, господине,
все пак да спазим някакво благоприличие
обноски, жестове – ти знаеш, как е

- Да го направим заедно, любов, да се помолим
и свещи да ни бъдат рибите на сушата

- Ти луд ли си, бе,
к`ви ти свещи, метафизики
стана студено, давай да си ходиме...

...

Господи, ти който си, и ние, които ще бъдем
помогни и прости ни – тук и сега
и в часа и на нашата смърт
във часа и на нашата смърт

Алилуя, алилуя, алилуя

...
Оферта:
срещу петдесетарка на човек
/месечната издръжка на дъщеря ни/
получавате незабравима нощ
с невероятни сънища и атрактивни преживявания
каскади водни, свежа плът и облаци
Райнер Мария Рилке – в оригинал
бутилка джин и бяло виктори, плюс бонус –
двойка самотни приятели

...

Едва ли Свети Николай да е вярвал
че след хиляда и кусур години
икони ще пазят лика му,
а църкви – страстта на делата му

Едва ли и ний се надяваме
да върнем морето на рибите,
на гладните – хляба,
на туристите – зрелищата

Вярвай и/или се надявайте
/графити на входа на храма/

...

И тогава
Морето станало пяна
пяната – пясък
пясъкът – сълзи
сълзите – сол
солта – пепел

И пак тогава
рибите привикнали към хората
Ум белият делфин пробил в езика им
затворила устата си завинаги акулата от “Челюсти”

...

Скъпи гости на град Плевен,
аз съм златната рибка
изпълнявам само три, но от
всички ваши невъзможни желания

Моля, по-културно,
един по един

Заповядайте!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...