Jan 26, 2018, 2:06 PM  

Храна за еднорог

  Poetry » Love
607 3 4

Нощта е тъмна! Като в рог.
Но в мрака виждам като в ден -
очите ти ми светят!

 

Като сияние от севера дошло.
Под пламъка им ще поникне цвете
от семенце, дошло със ветровете...

 

И по закона на природата тъй строг
на теб ли в дар да го положа с Любовта -
храната за вълшебен еднорог?

 

Ще го приемеш ли, не си ли безразлична?
Или в душата ти тайфунът е жесток?

 

Ще ме опустошиш ли безгранично?
Или щастливи ще направиш мен и Бог?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ух, че простотия написах... Пусти смартфони!
    Имах в предвид - да направим Бог щастлив!
  • Благодаря Ви Силвия и Безжичен! Вие ме направихте щтастлив, а надявам се също и Бог!
  • Очевидно написано от човек, разбиращ от поезия. И звучи хубаво!
  • "Ще го приемеш ли, не си ли безразлична?
    Или в душата ти тайфунът е жесток?"
    Красиво посвещение!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...