May 2, 2021, 1:38 AM

Християнче, божие добиче

  Poetry » Civic
1.2K 0 3

 

“Бог не наказва, когото мрази”!

 

Християнче, божие добиче,

пази боже Бог да те обича!

 

Бог когото мрази, не наказва,

но когото люби, го размазва!

 

След това, кога – Бог само знае,

ще го възмезди със място в рая.

 

Не може другаде да има бог,

така несправдлив и тъй жесток.

 

Написах тези истини със страх.

Не само боговете са жестоки,

жестоки са и вярващите в тях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Бог не наказва, когото мрази!"
    В Бога можеш само любов да откриеш.
    Ако реше да те накаже
    ще е пак според силите ти,
    инак няма да издържиш!
    А в този ад, в който сме, харесва ли ти?
    Несправедливостта, жестокостта и производните им
    търси в тоз който води към смърта!
    Бог не мрази човека, мрази греха!
  • Добичето е за това, да влачи теглото.
  • Може ли един жесток Бог да се остави безропотно да бъде бит,оплюван,подиграван и разпнат за тия,които мрази? Така нареченият "златен стих" на Библията гласи: "Защото Бог толкова възлюби света,че даде Своя единороден Син,за да не умре никой,който вярва в Него,но да има вечен живот"

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...