Хубав е животът – цветен!
Свежо времето – след дъжд.
Завали, но после светне
лъч във цъфналата ръж.

Дивите цветя ме викат
да се върна миг при тях.
И в красив венец ги вплитам.
Споменът във мен прибрах.

Там ли е или я няма
тази нива във ръжта,
тук душата ми остана.
Някога ме вика тя.

Лягам между класовете
и потъвам със очи
надълбоко във небето –
слънцето ме заслепи!

Хубав е животът! Ето
този спомен за ръжта…
Пази в себе си детето,
то ме върна там сега.

Скри се в ръжената нива,
босо си бере цветя.
Аз го чакам търпеливо
със сандалките в ръка…