Хубава съм
„Колко си хубава!
Господи, колко си хубава!”
Хр. Фотев
Хубава съм, Господи, защото
гледа ме с очите на художник.
Взема и полага най-доброто
в листа върху стария триножник.
Хубава съм. Вижте ми нозете –
гъвкави и тръпнещи филизи,
два ластара, каращи мъжете
устните си сухи да облизват.
Хубава съм. С тънките си пръсти
вързала на възел съм мнозина.
Няма да ги видите на кръста ми.
(балът на трофеите отмина)
Хубава съм. В кротки водопади
пуснала косите си златисти…
В скритите подмоли колко млади
се загубиха – да се пречистят.
Хубава съм. С топлото кафяво
на очите топлих в зимни нощи
скитници, за ласки закопняли…
(в сънищата си ме виждат още)
Хубава съм. Той ми е живота,
в който миналото ми се губи.
Хубава за него съм, защото
само той в душата ми се влюби.
клип
© Мая Попова All rights reserved.
Развълнува ме