Apr 29, 2011, 12:02 AM

Художник

  Poetry » Other
1K 1 2

Художник съм, но не цветя рисувам,
рисувам аз несбъднати мечти,
по лист със четката танцувам,
показвайки любов, но без лъжи.

Художник съм, но не рисувам с цветове безбройни,
защото стига ми и само сивият нюанс,
придава той раздвиженост на цветовете, допълвайки всеобщия баланс.

И още малко ми остава, завършвам своята мечта,
но тя дори не се осъществява,
защото е създадена с боя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...