Feb 1, 2014, 9:07 PM

Художник

  Poetry » Love
565 0 6

Рамка със платно си купих днес.

На триножник дървен я поставих.

Тук сега със майсторство, с финес

как ще те рисувам си представих.

 

Цялото лице във бял нюанс,

а зад него е небето синьо.

Твоето лице ще е в анфанс

и със тип на шапка "Борсалино".

 

Със веждùчки тъмни, като мрак.

Със  очи като едни мъниста.

С малко грим и сенки за мерак,

с линия, като сълзата чиста.

 

Устните ти, като ален мак,

цъфнал там далече сред полето.

И напръскани с червило-лак,

те да разкрасят докрай лицето.

 

А нослето малко - с чип фасон,

над устата гордо да наднича.

Със прическата "а ла гарсон"

всеки образа ти ще обича.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...