Сам, с любимата си четка,
рисува нещо от душата,
и само със една наметка,
от студ побеляла му брадата!
Една жена рисува,
гола,бил навремето любовник,
и пак по нея се вълнува,
решил да стане той художник!
На вън е есен, той не спира,
с четка и бои в ръка,
думите рисува и напира,
една любов по вечната жена!
Замислен той задава си въпроси,
Това да ли ще мога да изтрия,
но той в сърцето си ще си я носи,
една жена, не лист хартия!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
