Сам, с любимата си четка,
рисува нещо от душата,
и само със една наметка,
от студ побеляла му брадата!
Една жена рисува,
гола,бил навремето любовник,
и пак по нея се вълнува,
решил да стане той художник!
На вън е есен, той не спира,
с четка и бои в ръка,
думите рисува и напира,
една любов по вечната жена!
Замислен той задава си въпроси,
Това да ли ще мога да изтрия,
но той в сърцето си ще си я носи,
една жена, не лист хартия!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
