Художникът
Художникът рисуваше за първи път.
Той малък беше, може би несръчен.
Не виждаше във преспите снега,
не чуваше със птиците и песен.
Рисуваше, държейки четка,
потапяше я в синята боя
и после оцветяваше той преспите,
а за небето избра белота.
Рисуваше години тоз' художник,
създаде множество от красота.
Картините му бяха чисти,
но някак си...отдалечени от света.
Веднъж той срещна хубаво момиче
със тъмни искрени очи.
Покани го в ателието, нарисува
на платното милите черти.
Той взе картината и я разгледа.
Момичето стоеше отстрани.
Ръцете размениха си картината,
очите се огледаха в очи.
Тя го целуна леко и побягна.
Навън започна да вали.
Снегът се сипеше над улиците сиви,
а художникът започна да твори.
Отново нарисува той снега,
но този път небето беше синьо,
снегът сияеше от белота,
а птиците му пееха щастливо.
© Галя All rights reserved.
