Художникът на Нищото
Няма светлина.
Илюзията за присъствие
топи се,
разпада се на атоми.
Един художник,
нарисувал Нищото,
го слуша как мълчи.
Трохите на съня му
хранят стаята.
Свещта ще догори,
когато скъса перлите на вдъхновението,
на пода да се пръснат,
да заиграе котката
с очи като жълтици
и нежни лапи.
А всичко е достатъчно.
Сега.
Дори и в бъдеще.
Свободен да се моли,
поглъща тишината.
Отмерили безкрая,
завинаги бездомни,
треперещите птици
небето разлюляват.
Заради лятото.
Стъклото се поти.
Целуваме се - Нищото е цяло.
