Художникът си ти!
Може да ме имаш цялата - целувките и ласките...
Можеш да ме ползваш цялата - сълзите ми и страстите...
Ала дали сърцето ми ти вярва вече,
щом жертва го за няколко секунди?
Дали доверието не изтече
там някъде - във разстоянието между твойте пръсти!
И щастието ми го имаш цялото...
защото моите усмивки ти един събуждаш!
Единствен ти със думи възкресяваш изгорялото,
което сам запали, заслепен от своята заблуда...
Аз искам само твоя златен поглед...
Така ще бъда жрица на душата ти...
Не искам да играя чужди роли -
ти сам ще оцветиш съдбата си!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
