Hула... На квадрат.
Той си мисли, че е много важен,
може би дори незаменим.
Цел в живота – само да докаже,
че по криви пътища вървим.
Жили, хапе, лее се отрова.
Егото издига – до възбог.
Всеки ден е маската му нова –
жлъчен, " съпричастен," или строг.
Аз пък, както цял живот – през лука...
Бяла, а и черна съм била.
Силна съм, защото не ми пука
и си имам свои правила.
Затова персона съм – нон грата –
слава Богу! Че съм и инат.
И като ми писне, на рогата –
хикс, по хикс е нула... На квадрат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Поздрав!
