Хващам листа
Пак откраднах минутки от нея,
но защо в кратък миг заболя,
вместо радост, горчилка се лее,
в мойта чаша доливам тъга.
После жадно, виновно изпивам,
наранена, горчивия сок,
и усмивката с мъка разкривам,
а косата си свивам на кок.
И се сгушвам във ъгъла... пусто,
уж съм силна, но явно греша,
пак потъвам във сивото русло
на живота ми, вяла река.
Да, боли ме, боли ме ужасно,
а сърцето не иска да спре,
и препуска през чувствата бясно,
все копнее за твойто лице.
Стига мисли, не искам да мисля,
само болката някак да спре,
и отново се хващам за листа,
клет удавник във бурно море.
© Неземна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Искрено послание! Докосва!
-
Нежна душа...
-
Много хубаво стихотворение
-
Благодаря ви!
-
Добре, че са листите... Много мое звучене. Чудесна си, Цветенце.
-
Ух, че хубаво пишеш! Искрено се насладих на творбата ти, че то от засукани и увъртяни "стихове" мисълта ми се натърти от препъване... че и смисъл не се долавя в повечето.
-
Голяма утеха е листа, пиши, изливай душата си! Харесах!
-
Почувствах! Пиши, Цвети! Излей болката върху листа! Поздрви за силното стихотворение!
-
В такива случаи листът е най-добрият ни приятел, пред когото всичко можем да споделим!...
Разбирам те, Цвети!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
