Dec 7, 2018, 12:39 AM  

Хвърчило свободно, което Вятъра носи!

  Poetry » Other
593 1 2

Земята е в бяло,
Небето - безкрайно...
Вятърът носи хвърчило свободно!

 

Събрани във цяло
в тези думи омайни
стихът е злато така самородно!

 

Продължавай да търсиш!
И нищо че Зима
е сковала в прегръдка студена Земята...

 

Всяко малко хвърчило
дом трябва да има.
И от СлънцеЛюбов се нуждае Душата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Вдъхновено от докосването до стихотворението "Вече е бяло!" на marielen65.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...