ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Nov 8, 2011, 10:35 AM

Хъс 

  Poetry » Phylosophy
587 0 8

 

Остана щипчица Надежда,

ала отвътре съм готов

да тръгна надалеко с Нежност,

да стигна нейде до Любов.

 

Отвежда ме далече Вяра

в невижданите чудеса.

Тече в артерии и вени

не кръв, а утринна роса.

 

Когато в бебешки очи заспива

един пореден златен ден,

аз знам, Вселената се свива,

до капка Радост и за мен.

 

А докато все още дишам

и тъпча черната земя,

дали съвсем ще е излишно

късче сърце да ви даря?!

 

Аз искам (може да е глупаво)

да видя блеснали очи!

Аз искам, даже за минута,

да сте щастливи и добри!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??