Хъс
Остана щипчица Надежда,
ала отвътре съм готов
да тръгна надалеко с Нежност,
да стигна нейде до Любов.
Отвежда ме далече Вяра
в невижданите чудеса.
Тече в артерии и вени
не кръв, а утринна роса.
Когато в бебешки очи заспива
един пореден златен ден,
аз знам, Вселената се свива,
до капка Радост и за мен.
А докато все още дишам
и тъпча черната земя,
дали съвсем ще е излишно
късче сърце да ви даря?!
Аз искам (може да е глупаво)
да видя блеснали очи!
Аз искам, даже за минута,
да сте щастливи и добри!
© Красимир Дяков All rights reserved.
