Хъс

Nov 8, 2011, 10:35 AM

Poetry » Phylosophy

621 0 8

Остана щипчица Надежда,
ала отвътре съм готов
да тръгна надалеко с Нежност,
да стигна нейде до Любов.
Отвежда ме далече Вяра
в невижданите чудеса.
Тече в артерии и вени
не кръв, а утринна роса.
Когато в бебешки очи заспива
един пореден златен ден,
аз знам, Вселената се свива,
до капка Радост и за мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Хъс

Искате да прочетете повече?

Random works