И аз ще те запомня!
Понеже някой ден светът ще свърши
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия
на влюбени в усещане за вечност
и виждах те в дузина пълнолуния,
изплакани с вини и безнадежност.
Помнѝ ме до мига на безразсъдството,
блажено те завърнало в живота!
До там, където вплѝтали сме пръсти,
като сякаш, че молитва за любов...
На своя ред и аз ще те запомня
преди да закрещя от самота.
Преди да вкуся жлъчната отрова
на истина, обличана в лъжа.
Не искам все назад да те прелиствам.
Без друго този свят така ще свърши...
Ще помним - Аз, че вечно те написвах,
а ти остана с думите, едни и същи...
Стихопат.
(Danny Diester)
23.04.2021
© Данаил Антонов All rights reserved.
