И боли, и боли...
Проклета утроба,
не износи сина ти,
не даде живот,
не продължи рода ти.
Празна, свита кърви,
не приема, отрича.
И боли, и боли...
А пък ти ме обичаш.
© Ива ВалМан All rights reserved.
Проклета утроба,
не износи сина ти,
не даде живот,
не продължи рода ти.
Празна, свита кърви,
не приема, отрича.
И боли, и боли...
А пък ти ме обичаш.
© Ива ВалМан All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....