Jul 19, 2005, 11:41 PM

И болката...

  Poetry
1.2K 0 2
Колкото и да искам да те върна,
колкото и да искам да извикам остани,
ще трябва в мъка и в забвение да се обгърна,
да скрия, че ме от раздялата боли.

Обичах те, както веднъж се обича,
болеше ме,както само в любовта боли,
но сърцето, дори разкъсано се зарича
да те желае вечно, та нали за тебе то тупти?!

Сега жестоко е ранено, покварено, отритнато дори,
болката във него натежава- лее кървави сълзи,
но помни, че каквото и да става
до гроб ще си във него ти!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дари All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...