Jul 19, 2005, 11:41 PM

И болката...

  Poetry
1.2K 0 2
Колкото и да искам да те върна,
колкото и да искам да извикам остани,
ще трябва в мъка и в забвение да се обгърна,
да скрия, че ме от раздялата боли.

Обичах те, както веднъж се обича,
болеше ме,както само в любовта боли,
но сърцето, дори разкъсано се зарича
да те желае вечно, та нали за тебе то тупти?!

Сега жестоко е ранено, покварено, отритнато дори,
болката във него натежава- лее кървави сълзи,
но помни, че каквото и да става
до гроб ще си във него ти!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дари All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...