И чакам светофара да политне
Знам няма гладки пътища уви
вратите истината щом затръшне.
Кръстовище приличащо на хикс
е мой палач, пазач и символ кръстов.
Като плашило посред стар бостан
размахва светофарът светлините си,
но все остава някак неразбран
и самота в очите му се плиска...
Все наблюдава някак отстрани
животът как край него профучава
със фарове прилични на звезди,
но никоя до него не остава...
А светофарът е като звезда,
която се бои от самотата.
И сменя цветове като сигнал,
че всеки миг ще литне в небесата.
Ала в кръстовище е пуснал корен
и синьото отсъства в цветовете му.
Мълчи и мига сякаш е виновен,
че толкова далече е небето.
Мълчи и мига сякаш е дърво
без клони, без листа и без корона.
От страхове човешки свил гнездо
да приюти посоки за бездомните...
Излишните посоки миг след миг
превръщат чакането във събитие.
А на кръстовище приличащо на хикс
аз чакам светофара да политне...
© Дочка Василева All rights reserved.
