I. Цветята
Спомен ми остави в стаята цветята,
все така красиви – радост за душата.
Сутрин ги поливам с изворна водица,
вечер пък проливам цял поток сълзици.
Два пъти в година, всяко коледарче,
пак цъфти прелиства малко календарче.
Дните отброява – коледните пости,
моля, не забравяй, идвай му на гости!
Щом повей южнякът – радва се душата...
В дворната градина цъфват пак цветята!
Връщам ли се в къщи, първи ме посрещат
и за тебе, мила, те ме все подсещат!
Бялото кокиче пролетта доведе,
цъфна и лалето, стръкче нежно сведе,
гордо там до него нарцисът жълтее...
Гледаш красотата, ще ти се да пееш!
26 ноември 2001,
23,50 часът
("Влюбените птици летят по две" )
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
