И дори да греша, правя го от душа
Мога ли хей така, ако махна с ръка,
да се стопли неделята ледна?
И с магия сега да изгрее дъга,
небесата ми пак да прогледнат.
Да съм капка роса, слънце да донеса,
да сияе край мен и да свети?
Да съм птицата вън – пееща и насън,
просто обич. От други планети.
Ще си спомня ли как и априлският сняг.
да заплаче по моя повеля?
Да е пролетен дъжд, топъл нежен... Веднъж,
да е мой. Дори само в неделя.
Спи ли старият град? Месец тъничък, млад,
пак рисува сърца по паважа.
Нощни птици без звук, на тъмата напук,
бързат тайните ми да разкажат.
В този леден покой ще ги чуе ли? Кой,
мене – совата бяла ще сгрее?
В този странен април – зима в себе си скрил,
с порив луди съвсем ненадеен
ще долитне ли тук, чак от топлия юг
моят вятър любим? Да ме гушне?
И дори да греша, правя го от душа,
и любов съм, но не за послушни...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
