...и е толкова хубава
…и е толкова хубава
Всяко утро е толкова хубава
приела светлината на изгрева.
В главата и́ мислите - щурави,
душата - ранима, но искрена.
Нестинарка , върви по жарава,
животът предлага и́ пламъци.
Всичко може с поглед да сгрява,
строи от мечти пясъчни замъци.
В живота - джунгла черна е котка
с нокти и зъби брани децата си.
Буйна и мъркаща, понякога кротка,
дори и да плаче, раздава душата си.
С целувка лекува, с поглед убива,
нежна и мила, дори непокорна.
Цъфти, щом с любов е поливана.
Тя е вечният грях, обич и болка.
