И ето ни отново. Прохождащи като деца.
Учещи се да обичаме – познавайки дома.
Какво е любовта? Безвремие, облечено в дни.
Мечта, съшита с минутите - конци.
Какво съм аз без теб?
Открадната душа, без път и без посока.
Забравила дома, забравила живота.
Тъй лутаща се гневно през нощта,
намираща единствено тъга.
Да бъдеш някой, май е доста трудно.
Сърцето ти неспирно да тежи.
И пак да се пребориш да обичаш,
копнеж по-силен не търси.
© Валентина Недялкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
