И какво, че ти си трънче под нокът,
твойта обич не може да ми тежи,
тя не става за временна болка,
нито за грим на две лъжливи очи.
И какво, че ти си горещият огън,
той не пари, а топло ме сгрява,
да плача ми казва, когато не мога,
когато зимувам – с мене остава.
И какво, че ти си кладенец в суша,
пия от него – по-жадна оставам,
като капка във мен щом се сгушиш,
на нощта тишината пристава. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up