Anita765 (Ани Монева)
297 11768
21.10.2010 г., 23:20 ч.

И какво... 

  Поезия
1042 0 19

И какво, че ти си трънче под нокът,
твойта обич не може да ми тежи,
тя не става за временна болка,
нито за грим на две лъжливи очи.

И какво, че ти си горещият огън,
той не пари, а топло ме сгрява,
да плача ми казва, когато не мога,
когато зимувам – с мене остава.

И какво, че ти си кладенец в суша,
пия от него – по-жадна оставам,
като капка във мен щом се сгушиш,
на нощта тишината пристава.

И какво, че ти си стих недописан,
думите свършват, когато рисувам,
да чувам ми стига до мене, че дишаш,
нищо до теб, че с луната будувам.

И какво, че не знаеш за тебе какво съм,
можеш навсякъде да ме откриеш.
До мен да достигнеш все си на косъм.
На глътки, по-малко, по-сладко се пие.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нежно чувство, красив ритъм!

    "И какво, че ти си стих недописан,
    думите свършват, когато рисувам,
    да чувам ми стига до мене, че дишаш,
    нищо до теб, че с луната будувам."
  • "като капка във мен щом се сгушиш,
    на нощта тишината пристава."
    ...

    "До мен да достигнеш все си на косъм.
    На глътки, по-малко, по-сладко се пие."

    Великолепно, Ани!!!
    Прегръдки!!!

  • "думите свършват".....

    Красива обич си нарисувала!

  • !!!
  • Прекрасни стихове! Много харесах
  • Хубав стих, пълен с толкова истини!
    ... и с Любов...
    Поздравявам те!
  • великолепен твой стих, Ани...
    и не променяй нито дума...
    сърдечно те, прегръщам..
  • "да чувам ми стига до мене, че дишаш"

    Щастливка!Наздраве!И капка по капка
    до дъното докато го завлечеш...
    На кораба - ясно, че си ти капитанът,
    а юнгата -да е щастлив и да чете
  • и какво от това , и какво от това...
    хубав стих , Ани
    привет!
  • Искахда извадя цитат, но целия стих ми хареса!
    Поздравления, Анита!
  • На всички спрели се при мен - благодаря!
  • Хубав стих. Харесах. По женски мъдър.
  • Силен стих, изпълнен с нежност и топлота!!!
    "И какво, че ти си кладенец в суша,
    пия от него – по-жадна оставам,
    като капка във мен щом се сгушиш,
    на нощта тишината пристава."
  • Благодаря ти за този стих!
    Благодаря!

  • Замиташ с опашката, обаче по гръб не падаш ... Защо трябва "по-малко" да се пие? Хубавата ракия се пие по маааалко! С табиаааат! Да ти влиза глаааадко и да те топли. Тъй се пие ПОВЕЧКО от нея и ти е по-сладко. А това чувство, което описваш е като ракията...

    ГОРЕ РЪЦЕТЕ!!! СБЪРКА! ПРИЗНАВАЙ!!!
  • Хареса ми, Ани! Много!
    А заради коментара ти ще се усмихвам цял ден
    Прегръдки от мен!*
  • Да беше ракия да дам съвет да се пие по малко, ама не е.
    И когато с немощните си ръце успея да запаля огнището и си намеря котлето, ще взема да го сваря този стих, може да го докарам на топла супичка.
    Но пък в целия коментар много ми хареса частта "прекрасно стихотворение" и ще си чета само нея. Хей така, избирателно, така се научих да правя в този сайт.
  • Хубаво е, но може би може да стане и по-хубаво... Защо не поработиш още малко върху това стихотворение? В него има находки, но някак ми стои малко суровичко. В последния ред "по-малко" или "по малко"?
    Но като си помисли пък човек, за твоите 101 години това си е направо прекрасно стихотворение. Може би така са писали по ония времена?...
Предложения
: ??:??