И какво ще отговорим всички ний
Време ли е, да се пише за любов!
Време ли е, за мечти!
Ето иде пролет - нов живот,
ала дрънка пак поредната война!
И понеже е до прага ни, синове с бащи,
майки, съпруги, дъщери
поглеждаме в питащите ни
невинни детски очи,
а сега къде, какво, защо!
Пак ли ще делим
парчето торта(земя), че голямо е за теб,
а на мен ми трябва още!
И какво ли още да редя,
за ламтежа на едни
с бодли, стени да ограждат други!
Да са благодарни, че
им дават хляб, вода,
щото утре и хляба им ще спрат!
Хора, спрете се, страх имайте от Бог
който дал ви е живот!
И ще пита Той утре всички нас:
"где е брат ти, кръвта му вика
към Мен от земята,
която създадох за всички вас! "
© Румяна Щерева All rights reserved.
