И капката ми е сестрица
И КАПКАТА МИ Е СЕСТРИЦА
... тъй както капката стоварва по камъка невидим чук
и с упоритост лъчезарна дълбае вечността без звук,
и вятър люспите му кърти, заглажда го – да е красив,
и подир ери бавни смърти, изглежда, камъкът е жив? –
понякога връз него сядам – летата си да преброя,
и знам – незнаеща пощада, под всеки камък спи змия,
и си говорим като братя, щом дойде време да се мре,
брат, казва, аз ще те изпратя, и му отвръщам аз – добре,
по Лета – вечната бъбрица! – реката с вечните води,
и капката ми е сестрица, и тя над мене все тъй бди! –
на камъка ми се стоварва, роса – над моя сън росѝ,
и някой ден – тъй лъчезарна, в небето ще ме възвиси.
© Валери Станков All rights reserved.
