И казват, че станало чудо
Тъй дълго търси любовта,
че по някое време
забрави каква му беше целта
и какво бе искал да вземе,
забрави, че тя е изкуство,
което не всеки умее,
че всяко сърце, щом остане без чувство,
започва по малко да тлее
и после, когато потрябва за нещо,
(сърцето е с функции разни),
забрави, че няма какво да даде,
понеже отвътре е празно.
Тъй дълго я търси... онази любов,
дето все не на него се случва,
че вече за нея не беше готов
и дори я намери за скучна,
когато един ден все пак я откри
приседнала в сгушена поза.
С досада присви остарели очи:
"Ти си стара" - ù каза. - "И грозна".
А любовта му отвърна така,
както само тя може. Без думи.
И той си припомни. И я пожела.
И... казват, че станало чудо.
© Христина Мачикян All rights reserved.
