Nov 26, 2008, 8:39 AM

И когато дойде смъртта...

  Poetry
716 0 3
 

Нежелана гостенка е смъртта,

дойде ли, всичко потъва в глуха тишина.

И няма начин да и затвориш входната врата.

И никога, никога не си тръгва сама!

 

Мила гостенко, моля те,  иди си,

не смущавай приятните ни дни.

Скъпа гостенко, моля те, върви си,

недей разваля ти моите мечти!

 

Ала няма думи, нито дела,

със които да мога да я спра.

Тя върши всичко, което си науми.

Разделя завинаги майки, приятели, бащи...

 

Неканена гостенко, недей да идваш ти!

Недей смущава нашите дни.

Никак не липсваш, повярвай в това!

Не искам да влизаш през наш`та врата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сладурркатта All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...