И минах Рубикон. И даже дважди
И минах Рубикон. И даже дважди,
и бих се със съмнения и страх.
В пожара див сред пушеци и сажди,
като самия дявол почернях.
Огледах се. След боя в руините
и станах без ръка да си подам.
Поспираше се някой, любопитен,
как ще вървя и где от тук натам.
И стиснах зъби. Битка като битка,
поредният съдбовно хвърлен зар.
а Рубикон – до глезените. Плитка,
да бе до коленете ми макар.
А после заваля. И все валеше,
отмиваше чернилки, кръв и кал.
И онзи дявол – крив и безутешен
събуди се... От ангел бе по-бял...
В сърцето му сред тръните покълна,
най-чистата, най светлата любов,
самият той – низвергнат и прокълнат
за нея в Бог да вярва бе готов...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
