И морето плаче
за изхвърлените камъни по брега,
то също има чувства,знай,
но сълзите сливат се с всичката вода.
И морето плаче...
нищо, че не виждаме сълзи,
плаче, затова водата е солена,
ден и нощ, зиме и лете тъжи.
И морето плаче...
за плачът му никой не знае,
плаче за прогонените миди и рапани
и дори небето на морски плач ухае.
И морето плаче...
макар, че всичко е вода,
плаче и сълзите свои изтрива от брега,
затова от тях не остава и следа...
© Белослава Асенова All rights reserved.
