И не ти завижда...
Той няма дом. Едва ли е добър,
и може би навярно е невидим.
Клошарят, скрит под стария чадър,
когото няма никога да видим.
Годините му тайна са от нас –
най-вероятно спрял е на превала,
и в този късен, безнадежден час,
боклуците ни, да се стопли, пали.
Ще кажеш, няма Бог, но я го виж,
сам Бог в очите му живее –
дори със него дълго да мълчиш
или без него дълго да се смееш.
На топло под дебелия юрган,
когато разтопен в съня не виждаш ,
той свети – в тишината сам
и се усмихва, и не ти завижда...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
